= bubbalog =Дневникът на моето стадо

Кончината на компютъра и семейното щастие…

Sunday 15.02.2009 21:48 EEST · Публикувано от в = FreeBSD =, = Страсто-мисли =

Вчера вечерта се случи едно от най-неприятните за един домашен компютър неща… Хард диска тотално и безвъзбратно загина. Заедно с него заминаха и няколко гигабайта програми, всички оригинални снимки и клипчета на дребния, моите снимки правени за фотофорума, няколко гигабайта музика (колкото беше останало незаписана на DVD), малко игри, няколко неизгледани филма… Направо ми се ревеше.

Разбира се, като всяка техника, така и това е нормално да си има своята кончина, на кое по-рано, на кое – по-късно, но края винаги е неизбежен, можеби затова и не се нервирам толкова много, а просто го преживях… все пак това е просто един компютър… Мамка му, кого ли заблуждавам, направо откачам като се сетя пак. В момента на-голямата ми радост се явява именно този блог, като се благодаря на маниакалната ми страст да покажа всичко на всички… По този начин в момента се явява спасена една доста голяма част от личната ми информация – главно нещата които съм правил на FreeBSD, коелцията ми портфолио, и не на последно място – почити пълния размер на снимковия и видео материал на дребния… просто няма такава щастлива случайност, че съм публикувал всичко тук. Верно, че снимките и клипчетата са с намалено качество за намаляване на обема, но поне ги има… Кат се замисля как можеше сега да нямам вече нито един документ от всички важни моменти от първата годинка и да разчитам само на спомени – бррррр, направо ужас. А останалото – майната му, от където е текло, пак ще тече – или по друг начин казано – всичко е надърпано от интернет и пак ще се надърпа от там… Добре че преди няколко месеца записах почити всички МР3-та на дискове, че имам едни работи дет няма да казвам колко нерви и усилия са ми коствали да намеря…

Аа иначе – това не е първата мизерия на диска. Преди няколко години му беше изгърмяла FAT таблицата, та едва не получих инфаркт в 3 посреднощ. Както си работиш – син екран, рестартираш и диска е все едно като току що изваден от заводската опаковка. Друг път ми беше правил едни мизерии и нещеше да се развърта, а последните агонии започнака преди седмица, с нестартиране на Windows, после започна да забива странно… Да ме пита човек защо не съм обърнал внимание… Онзи ден ми писна, мислех че просто операционната система се е омазала и преинсталирах всичко. Мика като по вода, инсталирах каквото беше нужно да се занимава Раче на другия ден в Интернет и да не скучае и легнах. На другата сутрин не можах да стартирам изобщо компа. пробвах го няколко пъти и така си и остана, оствавих го за вечерта, че закъснявах за работа. Вечерта стартира, но не намери диска… и както се опитваше да запали итвътре се чу едно страшно изчаткване, започна да вие като че да стърже нещо, иглата започна да играе ритмично като часовник “так-тррр-так-тррр-так-тррр” и ми причерня пред очите… И това беше. Сега всичко движи на аварийна ситуация – на работната станция съм за няколко дена с един LiveCD Linux без диск (добре че дистрибуцията е модерна, та нямам ядове с нищо – PCLinuxOS), утре ще ходя да купя някакъв рутер за да мога да умъртвя pfSense-то и да му взема диска (а па ше видим, мое и да пробам на флашка да го подкарам, както е писано че може), та да закърпя положението за месец например докато събера парички за нова работна станция… И ето как блога пък ще получи нова къща – 800MHz/256RAM без да искам… И та така.

Но както винаги – пак има едно голямо “НО”. От 2 дена от как реално компа е труп, с Раче наново започнахме да се преоткриваме в онези малки детайли, които наистина бяхме позабравили последните няколко месеца… Днес например дъъълго лежахме и гледахме филми, отделихме наистина много време да се занимаваме и боричкаме с Лъчо, говорихме си много неща… Изобщо – не се липсва липсата на компа, а някакси е по-хубаво… Припомнихме си времето, когато се събрахме. Нямахме нищичко, компа се палеше ако донеса някой филм само (намаше Интернет), нямахме телевизор, нямахме уредбата, имахме само няколко сака с дрехи… И нашата страхотна млада любов. Ходехме по разходки, говорехме си, лягахме рано гушнати… Просто наистина бяхме заедно непрекъснато… И ето как една трагедия може да те накара да осмислиш всичко наново и да се зачудиш – до каква степен е стигнало всичко около нас и ка малко по малко се очуждаваме посредством техниката дори и удома, то хорсоко очуждение отдавна е набрало скорост от както има широка употреба на Интернет и чатове… Мисля да турам катинара на компа и да заебавам тая пущина, май без него каточели ми е по-добре…

Има един коментар за “Кончината на компютъра и семейното щастие…”

  1. Наистина понякога е нужна почивка, малко време без електроника. Доста си прав за отчуждаването и зачатъците на социопатия също :)

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.