= bubbalog =Дневникът на моето стадо

И пак на път с БДЖ…

Wednesday 11.03.2009 23:31 EET · Публикувано от в = Страсто-мисли =

Тези дни пак пътувах с родните железници… Както всеки път и този не мина без инциденти и приключения. Това, че ако има парно е безумна жега, а ако няма – умиргаш от студ – вече ама изобщо не ми прави впечатление. Интересното е, друго. Как се помага в случай на авария и то не на самите хора, а на самия екип който обслужва даден влак. Говорим за кондуктори, началник влака, машинистите… мани, гъдел до смърт! На отиване няма какво толкова да се казва, но на връщане…

Историята е за един скъсан пантограф и като казвам скъсан го имам предвид наистина.  По график влака София-Варна прес Горна Оряховица пристига на гара Плевен около 2:20 нощеска, седи малко и тръгва… но не и онази нощ. На влизане в гарата пентографа на локомотивчето направо бидеше отскубнат по думите на чичкото, който се качи и настани в моето купе. Дали се беше закачил за нещо или просто падна – нямам идея, но факта си е факт: Влака беше блокиран на гара Плевен за неопределено време! Добре че беше среднощ, та повечето хора спяха… И тук е времето да се започне с хвалбите и смеха. Като начало, направо си беше луд късмет както каза едната от кондукторките (междодругото, цялата смяна се оказаха много приятни хора), че сме аварирали на гарата, направо не ми се мисли, ако се бяхме повредили на полето някъде по тъмницата. Другата – постоянно обикаляше по влака да успокоява хората, които в крайна сметка се размърдаха малко по малко, аварийната група се бори мъжки за да отстрани аварията… и въпреки всичко нямаше изгледи да потегляме към морето, а времето минаваше… Някъде след около час престой вече, около 3 началник влака ни застреля (бяхме сформирали малка групичка зяпачи до локомотива заедно с персонала) с репликата, “Бахти, отрязаха ни кат кисела краставица!”, ниокй не иска да ни даде друго локомотовче, а няакъв диспечер направо му казал да се оправяме както можем! Шефчето хотеше като попарен, едната кондукторка пак отиде да нагледа хората, а другата гледаше тъпо и викаше “Ебахти мат-а”, а ние някакси усетихме как ще гледаме изгрева в Плевен, а не на морето… И като че не беше достатъчно всичко, но и студа взе да си казва своето по купетата… Смахната работа.

Развръзката дойде толкова бързо, колкото и аварията. Момчетата успяха да оправят всичко и към 4:00 успешно потеглихме с повече от час и половина закъснение, което с течение на времето, понеже графика тотално се обърка стигна до почити 3 часа. Няма да обяснявам, как (некъпан, подут от безсъние и гладен) стигнах на работа… Но не там е работата. Чудно ми е, каква е тая велика организация в аварийни ситуации и айде, ние сме свикнали сякаш или просто не ни прави впечатление вече просто,но представете си как изглеждаме в очите на хората от чужбинско…  Вярвайте ми, никак не добре, аз лично съм попадал и друг път, в такива ситуации, когат ни гледат голите задници, един път лятото по големите трафици и още един път зимата, огат в коридора имаше една огромна пряспа… Вярвай ми, аз се усмихвах, кимах и казвах “БДЖ”, а чужденците кимаха и се хилеха на приключението…

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.