= bubbalog =Дневникът на моето стадо

Зловещ остров насред умиращо море…

Tuesday 14.04.2009 00:12 EEST · Публикувано от в = Мът'рял от нетя =, = Страсто-мисли =

Текста е брутално копиран от: http://indreal.blog.bg/viewpost.php?id=49552. Снимките са от разни други странички и не са много обвързани с текста, но са достатъчно показателни какво е станало там… Това е една много силна статия, просто трябваше да си я поста и тук, не че я няма сигурно на още сто места по сто други блога.

Насред пресъхващото Аралско море до 1992 г. се е намирал един от най-секретните и охранявани обекти в бившия СССР. Това е огромният изпитателен полигон за биологично оръжие на остров Возрождения. След разпадането на Съветския съюз е изоставен от военните, но в началото на новото хилядолетие отново влиза в общественото полезрение. Според някои информационни агенции в края на 80-те години на 20 в. на Возрождения са заровени голямо количество контейнери с щамове на антракс – зараза, все още хвърляща в ужас целия свят. Днес Возрождения се смята за най-голямото гробище за биологично оръжие в света.

aral-1.jpg Остров Возрождения е част от групата на Царските острови (Николай I, Константин и Наследник). Открит е през 1848 г. от експедицията на лейтенант Алексей Бутаков, който му дава името Николай I. Руският пътешественик установява, че територията на острова предлага идеални условия за лов и риболов. На площ от 216 км2 пасели огромни стада от сайги (степни антилопи), а заливите изобилствали от риба и водоплаващи птици. Като такъв своеобразен рай островът се запазва до края на 1948 г., когато към неговите брегове подхождат първите плавателни съдове с необичайни за тези места пътници. На Возрождения слизат хора с униформи на червената армия и от този момент територията и заливите му стават недостъпни за ловците и рибарите[1]. Единствено по време на свирепите бури, често надигащи се в Аралско море, на рибарите им се разрешавало да дочакат утихване на времето в един строго определен залив под дулата на оръжията и зоркия поглед на часовите. За дълги години Возрождения се превръща в един от главните полигони за полеви изпитания на биологическо оръжие на територията на Съветския съюз. Островът в идеална степен отговаря на необходимите за това условия: отдалечен и недостъпен, с равнинен релеф, горещ и сух климат, непозволяващ на патогенните щамове да оцелеят дълго. Накрая, но не по значение, на острова липсват постоянни източници на прясна вода, поради което практически никога не е имал постоянно население.

Военният гарнизон, обслужващ полигона на Возрождения, е съставен от седем роти. Заради тежките условия на острова година служба на офицерите се зачита за две. Подборът на военнослужещите по отношение на произхода се извършва много стриктно. На острова са изпращани само наборници от големите градове, където евентуалното нечие изчезване не би могло да бъде забелязано лесно…

aral-2.jpg Към края на 1949 г. на Возрождения е завършено изграждането на полоса за излитане и кацане, способна да приема военно-транспортни самолети. На няколко километра от нея е издигнат Кантубек – типично военно поселище от едно- и двуетажни сгради и бараки, притежаващо, според съветските разбирания, достатъчно развита инфраструктура, необходима за автономното му съществуване. Населението му варира между 1500 и 2000 души. Освен с жилищни постройки, градът разполага с офицерски и войнишки клубове, стадион, киносалон, столови. Не липсват дори детска градина и начално училище. В центъра на селището се издига зданието на щаба. В покрайнините се намират парковете със специална военна и автомобилна техника. Основният дефицит за обитателите на Кантубек е прясната вода. На острова функционира само една опреснителна станция. Поради това снабдяването с вода се контролирало много строго. По правило най-добрата винаги отивала за офицерите и техните семейства, а най-лошата – за войниците със служба до 1 година.

На няколко километра от Кантубек е построен лабораторният корпус. Централната лаборатория се помещава във внушителна триетажна сграда. До нея е хладилното отделение. В него се съхраняват доставяните на острова образци за изпитания от всички военно-биологични центрове на СССР – Киров, Свердловск-19, Загорск-6, Омутнинск, Сергиева посада, Оболенск, Степногорск и др. На полигона са попадали дори американски боеприпаси с биологично оръжие. Диапазонът на изследваните от лабораторията патогени също е сравнително широк: антракс (сибирска язва), туларемия, бруцелоза, чума, коремен и петнист тиф. В по-малка степен са разработвани вируси (шарка, венецуелски конски енцефаломелит) и токсини (ботулизъм).

aral-3.jpg В южната част на Возрождения пък се намира най-големия полигон за полеви изпитания на бактериологично оръжие в СССР. Първите жертви на експериментите стават обитаващите острова сайги. После мястото им се заема от класическите лабораторни плъхове и морски свинчета, плюс различни видове копитни животни. Всяка година на Возрождения за експерименти се използват между 200 и 300 примата, доставяни от Африка по линия на Министерството на външната търговия. Специално за нуждите на полигона е създаден и конезавод. Твърди се, че с опасни щамове са заразявани и осъдени на смърт затворници, докарвани до летището на Возрождения от различни точки на СССР с транспортни самолети. Нещо повече – до 1953 г. на територията на острова е съществувала женска наказателна колония за особено опасни престъпнички, които също са били използвани в експериментите. Такава информация срещнах само в един източник, което не е повод за съмнения в достоверността й. Само ще отбележа, че програмите за развитие на биологическо оръжие в СССР стартират още през гражданската война, като разработките се провеждат и в лагерите – за първи път на печално известните Соловецки острови.

В руски форуми се натъкнах на разкази от бивши войници и офицери, служили по различно време в гарнизона на Возрождения. Всички те описват мерките за сигурност около секретния остров като наистина драконовски. Градовете Муйнак и Кунград на брега на Аралско море дълги години са били затворени за външни хора, за да не могат вражески разузнавачи да се сдобият с проби за анализ от въздуха, почвите и водата в района. За заблуда работещите на острова били регистрирани като жители на Аралск. Там се намирал и полкът, към чийто състав се числяла обслужващата полигона военна част. Самият остров, известен под кодовите названия Аралск-7, Бархан или ПНИЛ-52 (полева научно-изследователска лаборатория) бил разделен на няколко сектора и за навлизането във всеки трябвал различен пропуск. Достъпът до Возрождения ставал единствено по въздух или по вода през пристанището в залива Удобний. Във водите около острова постоянно кръстосвали бойни катери, а по крайбрежието – моторизирани патрули. Лабораторният корпус бил опасан с два реда бодлива тел. След тридесет метра следвало ново двойно телено ограждение.

aral-4.gif През зимата научноизследователската активност на острова се ограничава с работа в закрити лабораторни условия. Полеви експерименти се провеждат само през летния сезон от края на май до септември. Основният метод за изпитание на бактериологичните оръжия е аерозолният. При него заразяването със смъртоносните микроорганизми се осъществява под формата на облак от биологични аерозолни частици с размер от 1 до 5 микрона. Основните използвани боеприпаси са авиационни бомби. Чрез тях се постига заразяване на големи площи, а аерозолът притежава голяма проникваща способност в нехерметизирани помещения, укрития, бойни и транспортни средства. При експериментите на Возрождения се употребяват и малки генератори, монтирани на превозни средства, осигуряващи фронт на проникване на аерозолния облак от 700 до 3000 м.

Разположението на Кантубек в северната част на острова, а на изпитателния полигон в южната е свързано с посоката на постоянните аралски ветрове – от север на юг. На Возрождения обаче се срещат и типични местни ветрове – шалуни, които постоянно сменят направлението си. Ето защо преди всеки полеви тест надеждната прогноза за времето е много ценна. Провеждането на полеви експерименти изисква наличие на стабилен вятър от порядъка на 4-5 м/сек. При по-силен вятър аерозолния облак се разсейва и заразяването може да излезе извън контрол. Много рядко, но все пак ставали и изключения, и по време на експеримент ветровете се обръщали на север. Тогава жителите на Кантубек попадали под периоди на едномесечна карантина. По тази причина най-опасните изпитания се провеждат на разположения южно от Возрождения необитаем остров Константин.

aral-5.jpg Между 1982 г. и 1983 г. на острова се провеждат тестове с получени от Омутнинск щамове на основата на туларемията[2]. Тези бактерии са устойчиви на познатите антибиотици, така че да могат да преодоляват имунната защита и превантивните мерки на вероятния противник. При първите изпитания през лятото на 1982 г. бомбардировачи Ту-22 М от базата на стратегическата авиация на ВВС в град Енгелс пускат 20 авиационни бомби над полигона на Возрождения. Жертви на експеримента са предварително ваксинирани маймуни. Тогавашният директор на центъра в Степногорск, полк. Канатжан Алибеков, емигрирал през 1992 г. в САЩ, описва случая така: “Бомбата се взриви високо над клетките с павианите, оставяйки след себе си ръждив облак. Животните, естествено, не знаеха нищо за биологическите оръжия, но като че ли почувстваха полъха на смъртта, защото инстинктивно закриха с лапи носовете и устите си. И до днес помня изражението на очите им…”[3] След заразяването им, маймуните са затворени в изолатор на лабораторния комплекс и ежедневно им се правят кръвни тестове, за да се следи развитието на болестта. Накрая всички маймуни умират. След получените резултати от анализа на кръвта и тъканите им, военните повтарят експеримента, който отново е успешен – и този път опитните примати загиват, въпреки ваксините.

Останките от умъртвените животни се подлагат на химическа и термична обработка. Едва тогава се заравят в отдалечени краища на острова. За всяко подобно хранилище се оформя индивидуален паспорт, съдържащ координатите му, плюс още 12 показателя, осигуряващи максимално пълна характеристика.

Преди всеки полеви тест над района се разпръсква отрова, която да унищожи всички насекоми и дребни животни, за да се предотврати евентуално разнасяне на зараза. След приключването на изпитанията зоната задължително се подлага на противоепидемиологични действия с лизол и хлорамини. Освен това през лятото на Возрождения температурата на въздуха достига до 50оС, а това, според уверенията на самите военни микробиолози, позволява до 10 дни след поредния експеримент нивото на бактериологическата зараза да се сведе до нула практически по естествен път.

aral-6.jpg През 1992 г. с указ на президента Елцин полигонът на Возрождения е закрит. Военният контингент на острова е предислоциран, а биологическите лаборатории са демонтирани. По-голямата част от останалото оборудване военните оставят там. До края на годината секретният остров окончателно се обезлюдява. Незнайно защо, но Кантубек изглежда напуснат като при евакуация. Подобно на печално известния Припят, обитателите на военното селище оставят цялата си покъщнина. Изоставени са и два автопарка с наличните ЗИЛ-ове, кировци, трактори, работилници и складове за резервни части. Най-вероятно военните просто са очаквали много скоро да се завърнат обратно.

При създаването на полигона през 1948 г. площта на остров Возрождения е била около 240 км2. През 90-те години, в следствие на бързото пресъхване на Аралско море, тя се увеличава над 20 (!) пъти. До края на миналия век трите Царски острова се сливат в един. Понастоящем площта на Возрождения е нараснала до 5000 км2. Съществува пряка заплаха необратимата екологична катастрофа, предизвикана от пресъхването на Аралско море, да придобие неподозирано развихряне, защото от 2001 г. Возрождения вече е полуостров. Така достъпът на диви животни до бившия изпитателен полигон е безпрепятствен, а с това възможностите за разнасянето на евентуална зараза се увеличават. По този повод от няколко години насам в западната, руската и казахстанската преса периодично се напомня, че през 1988 г. на Возрождения са складирани за съхранение множество контейнери ТР-250 от неръждаема стомана. Всеки от тях е с вместимост 250 литра и съдържа щамове на антракс, доставени от научния център Свредловск-19. Факти не потвърдени от никого, но и официално неопровергани.

От 1993 г. насам остров Возрождения, който след разпадането на СССР териториално вече се отнася към Узбекистан и Казахстан, фактически е предаден в ръцете на търсачите на скрап. Според Григорий Беденко, кореспондент на агенция „Хабар”, днес до Возрождения може да се стигна единствено с тяхна помощ, т.е. нелегално. Пътят от Аралск до изоставеният Кантубек отнема едно денонощие. Първо трябва да се преодолеят 300 км без шосе или път през пуста и прашна степ, за да се стигне до малко селище на брега на Аралско море. То служи за база на търсачите на скрап. От там до Возрождения се стига за 3 часа с моторна лодка. Разстоянието от бреговете на острова до Кантубек е 45 км.

aral-7.jpg Дори в настоящето си западнало състояние изоставеният военен град впечатлява с размерите си. За няколко години бившите местни рибари, преквалифицирали се в търсачи на скрап, успяват да разграбят автопарковете, складовете, електроцентралата, сградите на опреснителната и помпените станции. Все още обаче не им стигат силите да отнесат два танка Т-54 и два БТР-а. Оказва се, че изпод земята на острова също може да се изкопае много – километри кабели и водопроводни тръби, направени от по-особен, не корозиращ метал. По думите на самите търсачи само през 2001 г. с помощта на две моторни лодки са успели да извлекат от острова 120 т метал.

Казахстански журналисти, успели да се доберат до Возрождения, свидетелстват, че лабораторният корпус е почти недокоснат. Сградите, заедно с прилежащите бараки, все още изглеждат необичайно и загадъчно. Макар че времето е поставило своя разрушителен отпечатък върху постройките, железните врати и прозорци на болшинството от тях и до ден днешен си остават заварени. В главното сдание на лабораторния корпус има няколко преходни помещения, оборудвани като медицински кабинети, а в съседната стая се влиза през херметически затваряща се врата. От тавана почти до пода се спуска тръба от неръждаема стомана. В друго помещение пък са складирани множество манекени, пресъздаващи точно особеностите на човешкото тяло. Огромно количество прашни книги загатват за някогашно наличие на доста богата библиотека с литература по микробиология. В един ъгъл са сбутани дори и няколко намачкани издания на „Бритиш Медикъл Джърнъл” и „Дъ Джърнъл ъф Инфекшъс Дисийз” – доказателство, че съветските военни епидемиолози са следили научните достижения на колегите си отвъд желязната завеса. Запазен е и огромен склад с всевъзможни епруведки, колби и други специални лабораторни съдове. Почти във всяко помещение могат да се видят различни по обем сейфове.

Между Кантубек и лабораторния корпус има странен, напомнящ на котелно обект, макар че във вътрешността му вече не е останало нищо. От него в посока към лабораториите тръгват три тръби, всяка оцветена в различен цвят. В околностите е пълно и с други загадъчни съоръжения. Мълвата дори твърди, че под земята на острова съществува цял подземен град. И един странен факт – за четиридесет и четири годишното си същесвуване секретното поселище така и не се сдобива със собствено гробище. Но да не забравяме, че за нуждите на полигона е функционирал екарисаж, който сигурно е можел да действа и като крематориум. Днес останките му напомнят на лабиринт с дълбоки камери, а гигантският хълм от конски кости в съседство е като зловещ паметник на човешкото безумие, впрегнало огромни усилия и средства в развитието на наука против живота.

Цитираният вече журналист Григорий Беденко разказва как ловците на метали случайно откриват едно тайно подземно хранилище. Съзнавайки, че в него най-вероятно са заровени причинители на смъртоносни болести, те го засипват отново. Няма данни някой от тях в последствие да е загинал от фатално заболяване. Но според Беденко лекарите от аралския район доста често се сблъскват с тежка форма на дерматит, при която тялото на пострадалия се покрива с язви. Дори да допуснем, че тези случаи нямат пряка връзка с ужасяващите неща, намиращи се на острова, остава открит въпросът дали щамовете на опасни бактерии не могат да попаднат в ръцете на международни терористи. Според Алим Айкимбаев от Казахстанския институт за карантинни и зоонозни инфекции, всеки заинтересован би могъл без много трудности да се сдобие с антраксни щамове от Возрождения. Островът не само че не се контролира от властите, но и на територията му е открит нефт, което означава, че в бъдеще ще стане още по-достъпен.

През 2001 г. Пентагонът и Узбекистан подписват договор за ликвидиране на последиците от биологическите експерименти на Возрождения. За целта узбекското министерство на отбраната получава $6 млн. При пълна секретност още на следващата година Брайън Хейс, био-инженер, работещ за Пентагона, оглавява американска експедиция до острова. Официалната цел на екипа от 113 военни специалисти е да се неутрализира заплахата от разпространение на оцелели антраксни спори. Но според редица специалисти – биолози и епидемиолози, работили на острова от 60-те до 80-те години – системата за унищожение на заразените животни е била толкова надеждна и добре отработена, че изключвала рецидив за възникване на зараза от останките. Тогава какво привлича американците на Возрождения? Според Министерство на отбраната на съседен Казахстан неофициалната и същинска цел на американската експедиция е събиране на разузнавателна информация за съветската програма за биологическо оръжие. По останките от оборудването в изоставения изследователски комплекс до голяма степен могат да се определят основните направления, по които са работели съветските специалисти, а така също и да се добие представа за нивото на достиженията им. Това обяснява защо екипът на Брайън Хейс не е проявил никакъв интерес към стотиците хранилища с останки от изгорени животни. Вместо това действията на хората му са били насочени към лабораторния комплекс и завършват с изгарянето на няколко бараки и склад. Възможно е и да са търсели заровените контейнери с антраксни спори, докарани на острова от Свредловск-19. За американските епидемиолози би било много важно да разберат дали техните противоантраксни ваксини могат да противодействат срещу съветските бойни щамове.

Каквато и да е истинската причина за засиления интерес на американските военни към полигона на Возрождения, едно е ясно: нарастващото присъствие на САЩ в Централна Азия и особено в Приаралието със сигурност ще доведе до сблъсък със стратегическите интереси на Казахстан и Русия в региона. А тайните на бившия изпитателен полигон още дълго ще привличат вниманието върху Возрождения. Наскоро някаква американска фирма изявила желание да изгради на острова фабрика за производство на рибно костно брашно. Как ли ще развиват дейността си, при положение че от години в Аралско море няма промишлен риболов?

***

[1] Има данни, че на остров Николай I още през периода 1936-37 г. от ВОХИМУ (Военно-химическото управление) на Червената армия са осъществявани „военно-биологически мероприятия”. От тогава и името на острова е променено на Возрождения. Немското разузнаване още през 1940 г. е разполагало с данни за опитите с биологически оръжия на Возрождения. (бел. авт.)

[2] До 1961 г. туларемията не е позната в България. През същата година е открито, а през 1962 г. е широко изучено първото естествено огнище на туларемия у нас в района на с. Сребърна, Силистренско. (бел. авт.)

[3] Спомените на бившия полковник са от книгата му „Аз създавах биологическо оръжие”, публикувана в САЩ. (бел. авт.)

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.