= bubbalog =Дневникът на моето стадо

Едно стихотворение от мама…

Sunday 05.07.2009 15:57 EEST · Публикувано от в = Лъчо и децата =, = Мът'рял от нетя =, = Страсто-мисли =

Материала е копиран от тук:
http://lucypoetry.blogspot.com/2006_03_01_archive.html

Ето какво ми прати днес моята майка – щеастливата баба на Лъче… Едно много хубаво стихотворение, направо незнам… Верно колелото се върти и някои неща се повтарят… Ами нямам какво повече да кажа, просто го прочетете.

СПОМНИ СИ!

Когато погалиш две крехки ръчички,
спомни си – как теб съм докосвала аз!
Когато те гледат щастливо очички,
то знай, че така си се вглеждал във нас!

Когато усетиш как трепкат в съня си
две малки юмручета, пак си спомни –
как с обич съм бдяла над твойте юмручета,
когато са трепкали тъй във съня!

Когато опива те детската песничка,
спомни си – опита била съм и аз,
когато звъняха и твоите песнички,
и стихчета мили редеше на глас!

Когато в тревога се свива сърцето ти,
затуй, че челцето във огън гори,
спомни си – как свито било е сърцето ми
и все е тревожно, до днеска дори!

Когато изпращаш детето пораснало
и зърнеш в косите си нишки сребро,
спомни си – с тревога аз пак те изпращам!
Дори не усетих, кога посивях!

Не правя илюзии, знам ще поглеждаш
към мен със умора от свойто небе –
животът е тежък, в недостиг е времето…
Но все пак добре е за малко да спреш!…

Когато годините бавно превият ме
и стана в очите ти странен вързоп,
недей да поглеждаш с досада, защото
вързопа прелива от обич към теб!

Спомни си! Спомни си! Недей да забравяш,
че тази съсухрена стара ръка,
била е за тебе най-скъпа опора!
Спомни си как топли на мама дланта!

Спомни си! Спомни си! Недей да забравяш!
Вързопът е свит и изпълнен с тъга!
Във него, сърцето ти майчино бие!
Със обич помилвай вързопа с ръка!

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.