= bubbalog =Дневникът на моето стадо

Мама си е пак в нас! УРА!

Monday 03.08.2009 16:15 EEST · Публикувано от в = Страсто-мисли =

Не съм споменавал, но мама намери работа преди 2 седмици в “Дао Реал” (нарочно споменавам коя е, после ще стане ясно) – голяма варненска фирма за недвижими имоти. И настана радост… Веднага започнахме да правим планове, как да подобрим семейния бюджет, как и какво да купим, колко може да остане спестено. Лъче също тръгна на градина най-накрая и даже беше щастлив и послушен. За малко се почуствахме като едно истинско семейство, сутрин ставам езаедно, обличаме се, храним се, гледаме новини. После тати разхвърля всички по местоназначения и сапочва деня. На края – пак събирам стадото и кога направо в нас, кога на семейна разходка… идилийка ви казвам. Но уви, оказа се поредната куца греда…

Всичко започна много добре. Обещаха повишение на заплатата след няколко месеца, началното не беше никак зле. Имаха високи изисквания към работниците, изискваха строго облекло, имаше строги правила, солени глоби за грешките… все неща, предполагащи солидна организация. Подсигурена храна за обяд – супер, поне един да се храни като хората. Колектива – приятен. Но… Както се знае от как има пари, монетката има 2 страни… И именно с парите си показаха рогата. В началото, когато и казаха, че няма право на отпуски, на болнични (ако не – “Направо да не си губим времето”) и едва ли не на личен живот си казваме – оки, бива, поне пари ще паднат. Тати и Лъче ще се наложи да се оправят, ще ходят заедно на София при баба, заедно сами за риба, заедно по мацки… а мама да бачка там. Но нали парички ще има – съгласихме се, че си струва опита, па макар и за временно докато не си намери нещо по нейната специалност – все пак е ръководен кадър, била е по доста хотели и курорти на мениджърска длъжност, кофти е да го играе секретарка. Ама пусто, нали имаме бюджет да кърпим… През тези 2 седмици се понаслушахме от хората какви били старшините във фирмата, що за хора са. Клатехме глави, защото повечето беше отрицателното мнение, но си викахме – времето ще покаже. Е, показа си времето, дойде и деня за разплата. Платиха и разбира се, но какво беше очудването, когато не получи това, за което са се разбрали…

Мина уикенда и започна новата седмица. Днес Раче излезе с твърдото решение да разбере какво е станало и защо се е случило това. И тук настъпва това, което беше повратната точка. Първото интересно нещо е, че нямало разговор Очи в Очи, а по скайпа… Е какво е това отношение, толкова ли нямаш смелост да погледнеш човек в очите и да говориш с него? Колкото и да си зает, това са 2 минути разговор… остави това, ама да кажеш че си зает и да отделиш 10 минути за да чатиш по въпроса в скайпа… Смях! После и било обяснено, че заплатата се дели на календарен месец (реано и платиха като за 10 календарни дни, а не половин работен месец). После и казала шефката, че не била доволна от работата и (конкретно от какво не казала обаче) и решила, че толкова и се полага. И когато Раче попитала, защо така, че най-малко работния месец (този) е 23 (този) работни дни и не е редно така, онази се изказала, че не и харесвало, от 10 дена да била на работа и да се пазаряла вече… За нещо, което реално си е нейно май… Еми това беше. 2 седмици да работиш без договор, без трудова характеристика (всъщност незнаеш какво трябва да правиш реално), да работиш за честната дума на шефката (ама и ние сме си за бой) и накрая да те обвинят, че се пазариш за това, което смяташ че си си изработил и ти се полага – е това е просто върха на наглоста и простотията. И то, както споменах, без да имаш смелоста, да го кажеш в очите, а да се скатаеш като мишка зад монитора… Направо бях удивен. Помислихме малко и накрая стигнахме до заключението, че просто няма смисъл да се рискува дори и ден да седи още там. Да харчим пари за ясла, газ за колата и това е най малкото. И на края на месеца великата шефка да реши пак, че нещо не и е харесало и толкова заслужава Раче. Нараво си тръгна, като доколкото разбрах и е споменала 2-3 думи по повода. А на вратата се разминала с баш-началника – другата колоритна личност в офиса. За него не се знае много, зящото здрасти не казвал и за 2 седмици един път не си напраил труда да отиде при жената и да разбере какво прави в офиса им. Просто си представям след цялото това описание на нещата, няма ли да е логично онази шматка да му е обяснила, че Раче си е тръгнала просто така, без причина. Ако въобще е попитал де, нямам си на идея вече това.

Ами това е историята. Питам аз, до кога ще има такива шебеци-шегобийци, които ще си разиграват коня и ще се ебават с хората? С какво си мислят, че са по-добри и какво самочуствие имат, за да си позволяват такива неща? Работата е, че не съм ядосан, напротив, смешни са ми и както има едно работодателско лафче: “Заминавай, знаеш ли колко още чакат за твоето място?”, така има и едно работническо – “Заминавам, такива като теб с лопата да ги ринеш, нямам време за глупости.” Времената отдавна започнаха да се пооправят обаче и гледам, все повече народ не се лъже да започва работа на такова място. А накрая всички тези ще си останат само със самочуствието, просто стойте и гледайте.

От всичко най-щастлив ще е Лъчко обаче. Не че е лошо в яслата, ама друго си е при мама и тати.

———-

P.S.: За да не съм голословен и да кажете зъл, ядосан на живота и отмъстителен – ето едно линкче, където хората скромно си изливат мнението по въпроса… http://www.bgrabotodatel.com/company.php?id_firm=1976

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.