= bubbalog =Дневникът на моето стадо

Злата Чибурашка отново върви на бензин!

Saturday 10.04.2010 23:03 EEST · Публикувано от в = Всичко друго =

То тя сагата с тоя бензин е от много години. Не че има нещо особено, но с този завършек днес направо ми се присра от кеф :)

Всичко започна началото на юли 2007 г. Катето, една прятелка беше дошла на море по района и се бяхме разбрали да се видим някъде на заведение. Качихме се на колата с Раче и тръгнахме първо до бензиностанцията, защото газчицата беше на изпарения и не ми се рискуваше да се излагам като шофьор. Тя тогава бензиностанцията ни беше почити под носа, живеехме на бул. “Слиница”, но точно по това време винаги имаше задръстване и както се опасявах, стана белята и свърши газта. Без притеснение взех тубичката и отидох до бензиностанцията да сипя бензинец (той свърши същата сутрин) колкото да се доберем  за 1 км до там, връщам се, сипвам в резервоара и… Греда, колата не пали! Докато се опитвах да запаля без да искам се заслушах и ми прималя – помпата не се чува да жужиа, а само преди няколко дена возих цялата фирма по задачки, защото моята кола се оказа единствената на разположение. Ами сега? Разбира се, колкото и да е неприятно, щеше да се наложи да бутаме, а Раче нали бременна, няма как да помага… Обадих се на Живко, едно приятелче което живее на близо и спазарих помоща за една-две бири с нас на заведениято :). Бутнахме я, заредихме, видяхме се всички и се прибрахме, поне срещата мина добре и много приятно.

На следващия ден се заехме със Живко да разберем какво е станало. Гледахме, пробвахме, тествахме и накрая дойде диагнозата – бензиновата помпа е тотална щета! Брех да му се незнае, ами сега? Аз съм си свикнал винаги да има някой литър в резервоара, ако свърши газта да спася положението с бензин, а сега ще стане страшно, ако изпусна кога да заредя, не мога да притичам с тубичката… Една нова помпа е около 100 лева, а ние с Раче само това сме си мечтали – да дадем една торба пари за ремонт по никое време… Мислех, гледах с празен поглед и ми се ревеше.

Нали сме добре научени деца обаче и знаем приказката за Неволята – мога да кажа, че с всичко се свиква. Свикнах да карам само на газ много по-бързо отколкото си мислех в началото. Светне ли червената лампа – имам 35-40 км на градско и около 70-80 на извънградско. За трите години само 3 пъти ми се случи да се изпусна да бутам, защото от недоглеждане газта свърши, както и разбрах няколко доста полезни неща и граници на възможностите на колата:

  • пали до -13 без намеса с топла вода за изпарителя въпреки всички твърдения, че това не може да стане
  • никой не вярваше, че двигателя ще издържи толкова време да пали и работи при всякакви крайни условия на газ
  • научих се перфектно да си регулирам и подържам АГУ-то на колата
  • разбрах колко неща може да са ненужни когато колата се кара на газ

и още много други, но не е целта сега да правя списък. Миналото лято пак ме хванаха лудите и реших да разглобя помпата, така и така е умряла и само седи отзад – поне да се погавря с нея. Очудващия резултат беше, че помпичката проработи! Подадох ток, изхурпа нешо вътре и тръгна! Уви, радоста беше за кратко, оказа се, че все пак е повредена, работеше само с удар. Пернеш я и тръгне, работи, помпи, но ако я спреш – умира и пак требе да я удариш… абе несигурна работа и въпроса отново се забрави очаквайки субсидия за нова помпа, и така до преди около 2 седмици…

Един ден минавайки порай Живко ми се похвали, че му е на разположение едно Типо – ще го разглобява и разпродава и ми предложи да си харесам и резервирам каквото ми хареса. То много работи ми харесаха, хо парички няма… Както и да е, успях да се оборудвам с някои дребни нещица като седалки (запазен хубав плюш, но се нуждаят от малко шев и сериозна баня), воланче, щекичка за предния капак, стабилизираща щанга, няколко вида бурмички и други железца и… заветната бензинова помпа! Мале ма и кеф, а? Само да стане по-сухо и топло за да сменя тая пущина, направо щях да откача!

И ето дойде заветния ден насрочен за смяна. Махнах старата помпа, сложих новата, сипах няколко литра бензин, врътнах ключа, изжужа гада… и греда, не пали обаче засмърдя на бензин все едно в колата съм го излял. След кратък оглед и движение по миризмата открих какво е станало. Явно след всички тези години бензиновата магистрала се беше предала и напукала при бензиновия филтър. Реших да я скъся с няколко сантиметра и го наденах наново. Цък ключа и пак не пали, но поне не мирише на бензин вече… реших да идя какво става отпред, да не би пак да се е запекла дюзата. Тя си беше наред, но беше сухо като барут. Ами сега? Не стига че напукан, а и запушен маркуча. Легнах под колата да го омачкам, белким тръгне и ми призля – целия маркуч е на паяжина… Мамкаму, трябва нов да се напазарува… Не било писано този ден да я подкарам на бензин. Така улисан в разни мисли свалих маркуча да го премеря колко е дълъг и реших незнам защо да пробвам дали поне от филтъра църка бензин. И добре че го напавих – т.е. не потече при даване на контакт, което с две думи колкото и да ме стресна се оказа една много полезна работа. Тъй као вече нищо не можеше да ме учуди просто свалих помпата за да видя защо спря да качва бензин и като я разглобих… О, чудо! Нямаше една гума вътре по нея да беше останала читава, всичко беше станало на тесто… добре че не хвърлих старата стойка на моята неработеща помпа. Смених изгорялата с работещата от новата стойка и монтирах всичко обратно, като не включих тока само за да не работи залудо помпичката. След 2-3 дена купих заветния маркуч, няколко скоби и налях за още 10 лева бензин и днес сутринта се заех да оправя всичко. Закачих всичко проверих и смених още някоко маркуча по двигателя, стегнах няколко други с нови скоби и… врътнах ключа… и в тзи момент – както казах още в първото изречение – направо ми се присра от кеф… Злата Чибурашка, верния ми железен конь работеше на бензин след 3 години мълчание по въпрса!!! Загасих, излязох да викна Раче и тя да се порадва и… Мамка му и компот, защо пак смърди така на бензин?! О да, няма как кефа да е на 100%, поредния протекъл маркуч, тоя път за обратния бензин, 30 сантиметра снадка, но просто не можеше да е идеално… Както и да е, смених и него запалих и се заоглеждах като диверсант за нови течове, въпреки, че не мисля, че остана неоправена тръба по колата.

Еми това беше, сагата най-накрая приключи. Последва прибиране на инструментите, миене на ръчички, просмуках мръсотията в колата… и разбира се парадното кръгче по квартала за да се порадваме с Раче как колата върви на бензин… Майчице, бях забравил на какво е способно това зверче когато се захрани с бензинец а не е на газчица, отдавна не бях усещал приятното съпротивление на седалката когато колата ускорява… Раче пък понеже броени километри се е возила в тая кола преди на бензин и не помни нищо само ахкаше и викаче – бре бре, на какво била способна нашата стара и вярна кола, а аз направо се размазвах от кеф…

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.