= bubbalog =Дневникът на моето стадо

Просто история… за минало и бъдеще

Monday 12.07.2010 20:34 EEST · Публикувано от в = Всичко друго =

Беше късно. за повечето хора може би, но не и за него. В късната ноемврийска нощ той пак ходеше сам в ноща и си мислеше за изминалата вечер и поредната “последна” среща… Трябваше да е просто една вечер за среща с познат, взе такси и потегли към вкъщи, но просто не се получи така… А как мразеше такива раздяли…

По пътя спря таксито и реши да вземе бира и да продължи пеша, просто ей така. Изведнъж се озова пред неговото местенце, една пейка, на която често седеше сам и размишяваше за живота или просто си сядаше на път към вкъщи и си се доумъртвяваше с бира през годините. О, да, неговата пейка. Тя не беше нищо особено, но си беше неговата. Никак усамотена, напротив – на 20 метра от оживен столичен булевард, на прага на една квартална горичка…
Но според него красотата й се появяваше точно в тези нощни часове, минаващи рядко коли, случайни минувачи и животни, и най-важното – никой не го притесняваше.
Беше си неговото местенце за бягство от времето и хората.
Седна и се огледа се наоколо, попиваики от цялата красота наоколо, озарена от пурпурното небе, сякаш виждайки цялата тази красота за последен път. Листа нападали по земята…
Голи дървета, поклащащи се от студения зимен вятър… Даже счупената пейка, на която седеше… Реши да запали цигара, но, защо, по дяволите, са останалисамо 2 цигари в кутията?!

Разочарован малко запали едната и пак се загледа наоколо, продължавайки да търси с поглед това, което можеби никога не е забелязвал…
И се замисли, за всичките неща, които последната седмица прави за последен път. В този квартал. С тези хора, които познава.
За миналото. За това как е живял досега…
И за последните срещи с хора, близки за него, които трябваше вече да вижда по график… Но защо, да му се не види, се чувстваше така?
Не беше кофти. Беше хубаво, мамка му, беше му леко, приятно и невероятно КРАСИВО!

Замисли се за срещата тази вечер. Тя беше една от тях, едно от онези моичета, на които така и нокога не успя да каже “Обичам те!” през годините.
Или просто тя не беше разбрала неговото поведение, за да се размине всичко без думи. Все пак той си беше стеснителен по душа, въпреки, че не го показваше и се стараеше да го превъзмогне, Но все пак значеше прекалено много за него и беше решил да не пропусне шанса да се видят като за последно. Смяха се, пийнаха…
Спомени общи…
Нкрая, когато я изпрати до тях, едвам задържа сълзите си, напиращи като вулкан в него да не бликнат и да развалят идиличната “последна” среща…
И когато тя пак затвори вратата на входа на блока той пак въздъхна. Както и преди, когато беше ученик. Скоро мина и “последното” напиване с компанията. А проклетата последна цигара свърши…
Трябваше да се размърда до денонощния магазин за нова кутия и бира, но не му се ставаше, момента бе тъй прекрасен… Невероятено объркан в главата му, но и прекрасен… Тогава пак се сети и за “онази непознатата”.
Познаваха се от един някакъв чат от доста време. И поради факта, че се намират на диаметрални позиции на родината и почти няма шанс да се засекат, си бяха споделяли доста неща. Лични. Интимни.

Интернет е най-големия психоаналитик, стига да попаднеш на точния човек, за да може да те разбере и най-малкото, да може да поеме част от бремето ти. На кой му пука, на кого си изливаш тегобите в мрежата?! Но се случи друго. Тя го разбра. Както и той нея. И си допаднаха.
Споделяха си всичко. А по стечение на обстоятелствата, тя щеше да е един от малкото познати му там, на който може да каже всичко и да се опре по някакъв начин…

И тогава, мисълта му пак стигна до НЕЯ. с главно Н. Познаваха се отдавна от гледна точка на времето и малко, погледнато от към срещи.
Но тя беше тази, която бе успяла да преобърне живота му последните няколко месеца с главата надолу и го бе накарала да се чуства така, както никога преди. Когато я виждаше за краткото време на почивните дни сърцето му забиваше лудо докато от първото “трак” на влаковите колела по път кам нея до последното “трак” на тези колела, пристигнали обратно в столицата…
През останалото време Времето не съществуваше, минаваше като миг, до следващия уикенд… и пак да бие лудо сърцето… И ето само при мисълта за нея, то, мъничкото пак затуптя със странен ритъм… Прииска му се пак да запали цигара… Но, мамка му, те одавна бяха свършили, както и бирата.
Но трябваше да се отиде до магазина, можеше да си седи сам в този момент, но изпитваше неистовото желани е да запали цигара и да усети вкуса на глътка бира…

На връщане към пейката, ходейки и ровейки в есенните листа нападали по земята, в момента преди да седне на нея спря и се замисли. Всичко изведнъж в главата му се обърна и запулсира… Стори му се някак си странно това място обаче… Тази гора и тези дървета… огледа се наоколо.
Всичко бе като невероятен кадър от филм… И не поиска да го наруши.
Самотна пейка.
Пронизващ студ.
Вятър и шумолене от дървета.
Самота.
И един самотен младеж седи сам насред всичкото това.
.. Всичко това свърши. Сега вече я имаше НЕЯ. Пейката беше време да остане в миналото заедни със всичките мисли за несподелена любов, проблеми в живота и работата… да си остане там и да дочака някой друг да я ползва по предназначение…
Обърна се и тръгна към вкъщи. Изхвърли бирата. На входа на двора загаси поредната цигара и погледна небето пак с онзи чакащ поглед… очакващ падаща звезда за едно съкровенно желание. Но просто по навик. Вече знаеше, че има това, което винаги е желаел. Когато легна заспа почти веднага. С усмивка, може би за миналото, красивото в него и приятните спомени… или за НЕЯ и за бъдещето… Сам не знаеше, изпаднал в сладко безвремие между минало и утре… Само да дойде утре…

А утре… От утре заминаваше натам… При НЕЯ…

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.