= bubbalog =Дневникът на моето стадо

Назад във времето около Варна…

Tuesday 17.05.2011 17:44 EEST · Публикувано от в = Всичко друго =

Миналата седмица по Гергьовден с Раче от нямане какво да правим решихме да се разходим е така малко около Варна. До Балчик и околията, до Паша дере бяхме ходили много пъти и решихме (и без това отдавна се заканвахме) да отидем да видим първите столици на България. Ами срамота, ей ги де са на един хвърлей място, а 4 години доато живяхме във Варна не намерихме време. И така, метнахме се на колата както сме си с дрехите на нас, купихме една бутилка вода и тръгнахме… Кой да ни каже, че това ще се превърне в едно незабравимо приключение, което приключи с много сополи и антибиотик :)…

Целия албум е тук

В празничната вечер най-накрая видял се малко в пари реших да направя този празничен тридневен викенд по-различен за Раче, така и така седи сама толкова време, а и отдавна не бяхме излизали. Затова вечерта излязохме на разходка по морската, вечеряхме навън, после на клуб… ама това стандартно да му се незнае… Какво да правим утре? Трябваше най-накрая да излезем заедно от Варна, така и така бебо и баба ги нямаше и бяхме свободни като гаджета… :). На 07.05 се събудихме сравнително късно. Без да му мислим много и без никакви приготовления, след като се мотахме до обед (по принцип нямахме идея да ходим където и да е), се качихме на колата и запалихме към центъра без да имаме каквато и да е идея какво да правим… и така спонтанно се роди идеята. Сипахме малко газ и тръгнагме към Плиска, да разгледаме пък после ще видим на къде и какво.

Неусетно по време на пътуването се зароди и целия маршрут на пътуването. Докато гледахме картата видяхме, че има още няколко интересни места на които не бяхме ходили и така, от дума на дума смело решихме да направим екскурзията двуднрвна, с преспиване в Шумен. Общо взето, от там илезе и името на статията, но затова конкретно – по-натам. Всичко беше начертано – Варна-Плиска-Мадара-Шумен-Велики Преслав-Варна. Напред!

Късно следобед стигнахме Плиска. Слд като купихме билетите за комплекса се отправихме да разгледаме руйните…които се оказа, че са доста оскъдни… Е не бяхме съвсем разочаровани, но спрямо това което очаквахме беше малко шокиращо празно. Честно казано, нещото което наистина не ми хареса беше смелото решение за реставриране на руйните, както в града, така и в базиликата с нови материали, което придаваше хем някаква красота, но и някакси изкуствена визия на цялото място. И все пак беше красиво. Последва разходка в скромния но добре подреден музей и… ами това е, всичко на всичко около 2 часа. Поехме към Мадара. И от тук натам приказката започна, с всяко следващо място което бе по-прекрано от предишното…

Мадарския конник и комплекса около него е едно място, което винаги съм искал да посетя. Тъй като беше станало вече сравнително късно, замалко да не ни пуснат, ама като ни видяха какви сме готини – как да ни откажат…Тъй като Раче вече беше ходила там, като начало ме заведе на така наречените пещери. Всъщност, не са истински пещери, а няколко големи, широки дупки в скалите, не ме впечатлиха особено. Но за сметка на това скалите… Леле какви скали, каква природа! Сякаш цялата красота на природата се е изсипаа в това малко парченце земя около конника. И разбира се с леки елементи на простотия и няколко десетки драсканици точно на стената зад табелката “Не драскай по стените!” :). Времето взе да напредва и решихме да ускорим разглеждането и да се качим на крепостта която е кацнала точно отгоре на оказалите се в последствие 100+ метрови скали. И добре че не знаехме в какво се забъркваме, защотот сигурно Раче щеше да се откаже още в самото начало. Самия път до крепоста е по едни стълбички вкопани в отвесната скала и движейки се на зиг-заг нагоре. 40-50 минути драпане нагоре по стръмни стълби, малки парапетчета вкопани в скалата и Раче в поза “паяк на стената” заради стръмнината… определено не е за всеки, краят обаче си заслужава. Така качили се горе, останали без дъх от бързане, пред нас се разкри една от най-широките гледки които някога съм виждал. Долу в ниското се вижда Мадара, далече-далече Шумен, а всичко е едно такова равно, едно мъничко… Красота! Разгледахме каквото можеше да се нарече останки от крепост и трябваше да слизаме. Качването е лесно, ама слизането, с лице срещу пропаста? Пак наново Раче – паяк по стените, пак бавно и плавно надолу. 25 минути, около 360 стъпала (Раче се занимава да ги брои) и сериозно треперещи покене и крака когато стигнахме долу. Време беше за почивка, трбяваше да си намерим къде да спим в Шумен, ама така ли се намира хотел в непознат град късно вечерта?!

Втория етап oт екскурзията беше самото изживяване в Шумен. Късно вечерта около 21:30 най-накрая пристигнахме и се заехме да дирим място за спане. Кой знае как са ни гледали хората по хотелите, някакви двама без багаж, сами вечерта си търсят стая за една нощ… доста криминално, а? :) И така попаднахме на центъра на Шумен в може би прекрасния някога хотел “Мадара”. Две зевзди, има ресторантче, нормални цени – какво ни трябва повече. Само персонала да беше малко по-хотелски и някой да не беше натискал паузата на дистанционното някъде към средата на ’80-те можеби… Честно казано, хотела е страхотен, ако се абстрахираш от старата материална база – всичко даже и позачупено е подържано доста чисто и спретнато. В момента в който влезеш обаче сякаш се потапяш в атмосферата на ’80-те с цялото обзавеждане около теб… Фоайето и рецепцията, орнаментите по стени и тавани, мебелите и килимите по етажите, даже самата стая с обзавеждането, брошурките и чашите по масата и таблата по обратната страна на вратата… Просто разтърсващ скок във времето. От прозореца има страхотна гледка към цялата пешеходна улица в центъра, а малко вляво – страхотен паметник на инжинерната мисъл – недостроен явно с идването на демокрацията хуйник… Вечерта, както и закуската в ресторанта бяха също така незабравими. Въпреки, че няма какво толкова да се каже – с две думи: Не яжте там ако имате друга възможност. Вечерята беше относително вкуска, ако изключим, че ни объркаха поръчката, а закуската беше просто незабравима. Ама как и да е, нали сме щастливи и влюбени, не ни дреме особенно..

На следващата сутрин обаче положението не беше много прекрасно. Явно предната вечер на Мадара ме беше продухал вятъра и в комбинация с лекия 5 минутен дъждец и хладния ресторант-механа бях си докарал някаква хрема. За малко да се върнем, но ината надделя и продължихме натам по план. След гореспоменатата велика закуска отпрашихме към комплекса “1300 години България”, намиращ се над Шумен. Това място наистина си заслужава да се види, нямам какво повече да кажа. Модерно изпълнение с дъх на ’80-те, огромен мегалит който наистина буди особени чуства… Следващата спирка беше Шуменската крепост. Разположена на отсрещния горе-долу баир срещу “1300 години България”, крепоста има доста запазени руйни, добре поддържани, както като реално няма какво да се гледа, само основи от няколкото ката епохи които през които мястото е било обитавано. Има добре определена пътека за обиколката а накрая посетихме малкото спретнато музейче от 2-3 стаи в които е описана цялата история на крепоста от каменната ера до края и, като всичко започва около 3000 години назад. Време беше да си ходим и от тук. Хремата започна да се обостря и решихме да побързаме.

Последната спирка беше на най-прекрасното място от обиколката – Велики Преслав. Там наистина вече се чустваше духа на миналото, мястото е най-добе поддържаното от всички крепости разгледани по време на разходката. Комплекса е огромен и доста активно се работи и по много части от обекта, и скоро ще стане наистина страхотно. И тука както и на предишните места имаше съвременни реставрации, но някакси бяха направени доста умерено и умело. Музея беше най-добрия от всички досега, 2 етажа с доста богата експозиция, както и трезор със златно съкровище.

За съжаление колкото по-страхотно ставаше всяко едно място, толкова повече се засилваше моята хрема, като най-накрая заваля и дъжд… Спряхме да обядваме в ресотанта до музея, като се натъпкас с фервекс и страхотна топла пиешка супа , но уви, вече беше явно доста късно и трябваше наистина да се прибираме за да отида на лекар. Ама то да не бързаш начи… Както излязохме на магистралата и едната чистачка на колата се развъртя, разхлабил се болта и спря да работи… и а сега, как се кара на почити проливен дъжд с 30-40 в аварийната лента… добре че беше само за малко и на около 60км от Варна дъжда спря и не се наожи да се прибираме със скороста на бит градински охъл…

Еми това е. Както казах в началото, всичко прекрасно в последните няколко дни свърши с фойерверк от сополи и антибиотик. На другия ден имах премеждия с колата, тръгнах си за София с нея, забравих си лекарствата и се връщах от Шумен до Варна да си ги взимам, после прелетях до София и се надявам да не са ме снимали някъде… Абе голяма лудница.

Най-хубавото и най-големия карък от всичко обаче беше, че в цялото неподготвено тръгване забравихме да си вземем книжките за печати и сега пак трябва да обиколим прекрасния маршрут… :)

Остави коментар

Писането на кирилица е задължително!
Коментари, които не са на кирилица ще бъдат изтрити без предупреждение.
Всеки коментари съдържащи 1 или повече линка, ще бъдат публикувани след одобрение.